Чл. 97а от ЗДДС: актуални изисквания и рискове след въвеждането на еврото

Чл. 97а от Закона за данък върху добавената стойност е един от най-често прилаганите, но и най-неразбрани текстове в българското данъчно законодателство. Той засяга лица, които не са регистрирани по общия ред за ДДС, но извършват или получават услуги с място на изпълнение в друга държава членка на Европейския съюз.

Съгласно официалните указания и разяснения на Национална агенция за приходите, задължението за регистрация по чл. 97а възниква независимо от размера на оборота, когато са налице условията, посочени в закона. Това е съществена разлика спрямо стандартната регистрация по чл. 96 от ЗДДС, при която се прилага праг на облагаем оборот.

В практиката на НАП този режим се прилага масово спрямо:

  • фрийлансъри и самоосигуряващи се лица;

  • малки дружества без регистрация по ДДС;

  • лица, които използват услуги от доставчици, установени в ЕС (напр. рекламни, дигитални, консултантски услуги);

  • лица, които предоставят услуги към клиенти от други държави членки.

С въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г., чл. 97а придобива допълнително практическо значение. Макар правната рамка на разпоредбата да не се променя, начинът на отчитане, деклариране и контрол преминава изцяло към новата валута. Това изисква:

  • прецизно валутно преизчисляване;

  • адаптиране на счетоводните системи;

  • по-високо ниво на отчетна дисциплина.

Според текущата практика на НАП, най-често установяваните нарушения, свързани с чл. 97а, са именно:

  • липса на регистрация при наличие на задължение;

  • закъсняла регистрация;

  • неподаване на ДДС декларации след регистрация;

  • неправилно отчитане на стойности при услуги от и към ЕС.

Тези пропуски често се установяват със задна дата, което води до финансови корекции, лихви и административни санкции. Именно поради това, чл. 97а след 2026 г. следва да се разглежда не като формално изискване, а като реален данъчен риск, ако не бъде правилно управляван още от самото начало.

чл.97/А/ЗДДС

Какво представлява регистрацията по чл. 97а и с какво се различава от стандартната ДДС регистрация

Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС е задължителен специален режим, който често засяга лица, без те изобщо да осъзнават това. Причината е, че задължението не възниква при достигане на определен оборот, а при ползване или предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз.

На практика, много фрийлансъри попадат в обхвата на чл. 97а още при съвсем обичайни дейности. Типичен пример е пускането на реклама в Google.

Когато фрийлансър или малка фирма използва Google Ads, услугата се предоставя от дружество, установено в друга държава членка на ЕС. В този случай, съгласно практиката и указанията на Национална агенция за приходите, получателят на услугата е лицето, което дължи ДДС по механизма на обратно начисляване. Това автоматично поражда задължение за регистрация по чл. 97а – дори ако сумата за реклама е минимална.

Важно е да се подчертае, че:

  • няма значение дали лицето е фрийлансър, самоосигуряващо се лице или дружество;

  • няма значение дали оборотът е нисък;

  • няма значение дали рекламата е „еднократна“.

Задължението възниква още с първата фактура или плащане за такава услуга.

Тук често възниква объркване, защото регистрацията по чл. 97а:

  • не дава право да се начислява ДДС към български клиенти;

  • не дава право на данъчен кредит;

  • но създава задължение за месечно подаване на ДДС декларации.

За сравнение, стандартната регистрация по ДДС по чл. 96 от ЗДДС се прилага при достигане на определен облагаем оборот и води до пълни ДДС права и задължения. При чл. 97а логиката е различна – държавата следи трансграничните услуги, а не размера на бизнеса.

Точно поради тази причина чл. 97а често се възприема като „незначителен“ или „временен“ режим. В действителност обаче той е постоянен, докато са налице основанията за регистрация, и след 2026 г. изисква още по-голяма дисциплина поради отчитането в евро.

Кои лица подлежат на регистрация по чл. 97а от ЗДДС

Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС не е ограничена до конкретен тип бизнес или правна форма. Тя се прилага спрямо всяко данъчно задължено лице, което попада в предвидените от закона хипотези, независимо от мащаба на дейността му.

Съгласно практиката и разясненията на Национална агенция за приходите, задължение за регистрация по чл. 97а може да възникне за следните категории лица:

Фрийлансъри и самоосигуряващи се лица

Най-често засегнатата група са фрийлансърите – програмисти, дизайнери, маркетинг специалисти, консултанти, копирайтъри и други свободни професионалисти.

Типични ситуации, които водят до задължение за регистрация:

  • пускане на реклама в Google Ads или Meta Ads;

  • използване на софтуер или платформи, предоставяни от дружества в ЕС;

  • предоставяне на услуги на клиенти, регистрирани в друга държава членка.

Важно е да се подчертае, че дори еднократно плащане за такава услуга е достатъчно, за да възникне задължение за регистрация.

 

Виж още

Как се подава годишна данъчна декларация по чл. 50

Малки дружества (ЕООД и ООД), нерегистрирани по ДДС

Чл. 97а често засяга и дружества, които:

  • нямат значителен оборот в България;

  • не са достигнали прага за задължителна регистрация по чл. 96;

  • работят с клиенти или доставчици от ЕС.

Например, фирма без ДДС регистрация, която възлага онлайн реклама или IT услуга на доставчик от ЕС, попада директно в обхвата на чл. 97а.

Лица без активна търговска дейност в България

Съществуват и случаи, при които лицето:

  • няма реална дейност на българския пазар;

  • няма приходи от български клиенти;

  • работи изцяло с чуждестранни платформи или клиенти.

Въпреки това, използването или предоставянето на услуги с място на изпълнение в ЕС е достатъчно основание за регистрация по чл. 97а.

Чести „сиви зони“, които създават объркване

В практиката често възникват съмнения дали е налице задължение за регистрация при:

  • минимални суми за реклама;

  • тестови кампании;

  • платени абонаменти за онлайн услуги;

  • липса на издадена фактура, но налично плащане.

Законът и практиката на НАП третират тези ситуации не според намерението или размера на плащането, а според реално получената или предоставена услуга. Това означава, че субективната преценка „сумата е малка“ или „беше само веднъж“ не освобождава от задължение.

Защо определени услуги водят до регистрация по чл. 97а

Чл. 97а от ЗДДС не се прилага заради вида на бизнеса, а заради мястото на изпълнение на услугата и механизма на облагане с ДДС в рамките на Европейския съюз.

Фрийлансър - чл 97/а ЗДДС

Ключовият принцип е следният:
когато услуга се предоставя между данъчно задължени лица от различни държави членки, данъкът не се начислява от доставчика, а се дължи от получателя чрез механизма на обратно начисляване.

Именно този механизъм е причината за задължителната регистрация по чл. 97а.

Място на изпълнение на услугата

При голяма част от услугите, използвани от фрийлансъри и малки фирми, мястото на изпълнение се определя:

  • по седалището на получателя;

  • независимо къде физически се извършва услугата.

Това означава, че когато доставчикът е установен в друга държава членка, а получателят е в България, българското лице става платец на ДДС.

Как това изглежда на практика

Фрийлансър или малка фирма използва услуга от доставчик в ЕС (например рекламна платформа или софтуер).
Доставчикът издава фактура без начислено ДДС, с основание „обратно начисляване“.

От този момент:

  • получателят дължи ДДС в България;

  • възниква задължение за регистрация по чл. 97а;

  • започва месечно деклариране.

Защо размерът на услугата няма значение

Законът не поставя праг за стойността на услугата.
Причината е, че чл. 97а не цели облагане на оборота, а проследяване и контрол на трансграничните услуги в ЕС.

Затова:

  • малка сума;

  • тестова услуга;

  • еднократен разход
    не освобождават от задължение.

Връзка с въвеждането на еврото

След 1 януари 2026 г. този механизъм ще се прилага изцяло в евро. Това повишава значението на:

  • точните валутни преизчисления;

  • коректното деклариране;

  • навременната регистрация.

Грешка в началото често води до последващи корекции със задна дата, които в условията на евроотчитане стават още по-трудни за управление.

Кога възниква задължението за регистрация по чл. 97а и какви са сроковете

Един от най-честите проблеми при чл. 97а от ЗДДС е неразбирането на момента, в който възниква задължението за регистрация. В практиката това води не до липса на регистрация, а до закъсняла регистрация, което е самостоятелно нарушение.

Съгласно закона и практиката на Национална агенция за приходите, задължението за регистрация по чл. 97а възниква преди извършването на услугата, а не след това. Това е съществена разлика спрямо други данъчни режими.

Ключовият момент: кога точно възниква задължението

На практика задължението за регистрация възниква при първото събитие, което е:

  • издаване на фактура от доставчика, или

  • извършване на плащане за услугата,

което настъпи по-рано.

Това означава, че не е необходимо услугата да е напълно предоставена или приключена. Дори авансово плащане е достатъчно, за да възникне задължение за регистрация.

Пример от практиката

Фрийлансър стартира рекламна кампания в Google Ads и извършва първо плащане към платформата.
Още в този момент възниква задължение за регистрация по чл. 97а, независимо от:

  • размера на плащането;

  • продължителността на кампанията;

  • това дали рекламата ще доведе до приходи.

Срок за подаване на заявление за регистрация

След възникване на задължението, лицето разполага със 7-дневен срок за подаване на заявление за регистрация по чл. 97а в НАП.

Този срок е кратък и често се пропуска, особено когато:

  • услугата се използва инцидентно;

  • плащането е автоматично;

  • лицето не очаква данъчни последици.

Какво се счита за закъснение

Закъснение е налице, когато:

  • заявлението е подадено след изтичане на 7-дневния срок;

  • регистрацията е направена след вече получени услуги;

  • задължението е установено при последваща проверка.

В тези случаи НАП може да извърши регистрация със задна дата, което води до:

  • задължения за минали периоди;

  • начисляване на лихви;

  • налагане на санкции.

Значение на сроковете след 2026 г.

След въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., сроковете и задълженията по чл. 97а остават непроменени, но финансовите последици при закъснение се усложняват поради:

  • валутно преизчисляване;

  • по-трудни корекции на минали периоди;

  • повишен административен контрол.

Затова навременното установяване на задължението и спазването на срока за регистрация са ключови за избягване на бъдещи проблеми.

Как протича процедурата по регистрация по чл. 97а – стъпка по стъпка

По-долу е практическа последователност, която следва начина, по който НАП описва подаването на заявление и обработката му (електронно подаване, изисквания към упълномощаване, срокове за проверка/обработка).

Стъпка 1: Установете основанието и точния момент на възникване

  • Потвърдете, че попадате в хипотеза на чл. 97а (обичайно: услуги от/към ЕС, при които данъкът е изискуем от получателя).

  • Определете датата на първото събитие (фактура или плащане – което е по-рано), за да прецените 7-дневния срок за заявлението.

Стъпка 2: Подгответе подаването (електронно и с правилен подпис)

  • Заявленията и комуникацията по ЗДДС в общия случай са организирани като електронни процеси през портала на НАП, като подаванията са обвързани с електронно подписване.

Стъпка 3: Попълнете и подайте „Заявление за регистрация по ЗДДС“ с отбелязано основание чл. 97а

  • Използва се стандартното заявление за регистрация по ЗДДС, в което се маркира съответното основание (чл. 97а). НАП публикува актуална версия на документа/образеца.

Стъпка 4: Ако подавате чрез пълномощник – осигурете валидно пълномощно

  • При подаване чрез упълномощено лице НАП изисква пълномощно с определени формални изисквания (вкл. нотариално заверено или изрично адвокатско, според случая).

Стъпка 5: Следете статуса и кореспонденцията в портала

  • След подаването, НАП извършва проверка за основание за регистрация; за някои основания, включително чл. 97а, НАП посочва, че проверката се извършва в кратък срок от подаването.

Стъпка 6: Получаване на акт за регистрация и дата на регистрация

  • При положителен резултат се издава акт/решение за регистрация, с което се определя датата на регистрацията и от кога възникват текущите задължения (деклариране, отчетни регистри и т.н.). (Процедурното описание за регистрация е изложено и в информационните страници на НАП.)

Стъпка 7: Организирайте „първия месец“ след регистрацията (за да няма пропуски)

  • Настройте процес за ежемесечна дисциплина: документи за получени услуги, правилно отразяване, подготовка на справка-декларация и регистри (вкл. при нулева дейност, когато е приложимо).

  • Ако ще работите с пълномощник/счетоводител – договорете кой следи сроковете и кой подава документите.

Какви са задълженията след регистрация по чл. 97а

(ДДС декларации, VIES, регистри и срокове – и как се променя практиката при отчитане в евро от 2026 г.)

Регистрацията по чл. 97а от ЗДДС не приключва с получаването на акта за регистрация. Напротив – от този момент възникват постоянни текущи задължения, които трябва да се изпълняват регулярно и в срок, независимо от мащаба на дейността.

Съгласно изискванията и утвърдената практика на Национална агенция за приходите, задълженията след регистрация по чл. 97а включват следното:

1. Подаване на месечна справка-декларация по ЗДДС

Лицата, регистрирани по чл. 97а, са задължени да подават месечна ДДС декларация, независимо от това дали:

  • са имали реална дейност през месеца;

  • са получавали услуги;

  • са издавали или получавали фактури.

Декларацията се подава всеки месец, в установения законов срок, включително и при т.нар. „нулева дейност“.

2. Водене и подаване на отчетни регистри

Заедно със справка-декларацията се подават и съответните ДДС регистри, които отразяват:

  • получените услуги от доставчици от ЕС;

  • начисленото ДДС по механизма на обратно начисляване.

Липсата на регистри или неправилното им водене се третира като самостоятелно нарушение, дори когато данъкът е изчислен коректно.

3. Декларация VIES – кога се подава и кога не

Декларация VIES се подава само при предоставяне на услуги към данъчно задължени лица, установени в други държави членки на ЕС.

Важно е да се подчертае:

  • при получаване на услуги (например Google Ads, Meta Ads) VIES декларация не се подава;

  • при липса на такива доставки през месеца, VIES декларация не се подава.

Това е честа зона на объркване и източник на грешки в практиката.

4. Срокове за подаване и плащане

Сроковете по чл. 97а са фиксирани и месечни, като обикновено включват:

  • подаване на справка-декларация;

  • подаване на отчетни регистри;

  • подаване на VIES декларация (ако е приложимо);

  • плащане на дължимия ДДС (ако има такъв).

Пропускането дори на един месец води до административна отговорност.

5. Задължения при липса на дейност

Една от най-честите грешки е предположението, че при липса на дейност няма задължения.
При чл. 97а това не е вярно.

Дори при:

  • липса на фактури;

  • липса на плащания;

  • временно преустановяване на дейността,

декларациите продължават да се подават, докато регистрацията е активна.

6. Как се променя практиката при отчитане в евро от 2026 г.

От 1 януари 2026 г. всички задължения по ЗДДС, включително по чл. 97а, ще се:

  • декларират в евро;

  • изчисляват в евро;

  • коригират в евро при грешки със задна дата.

Това означава:

  • необходимост от точно валутно преизчисляване на услуги, фактурирани в левове или други валути;

  • по-сложни корекции при закъснения или грешки;

  • по-висок риск при липса на системно счетоводно водене.

На практика, след 2026 г. дори малки пропуски по чл. 97а ще изискват повече време, документация и административни действия за корекция.

7. Защо чл. 97а изисква постоянна счетоводна организация

Макар чл. 97а често да се възприема като „ограничена“ регистрация, задълженията по него са:

  • регулярни;

  • формално строги;

  • чувствителни към пропуски.

След въвеждането на еврото, този режим ще изисква още по-висока дисциплина и ясно разпределение на отговорностите между клиента и счетоводителя.

Какво НЕ дава регистрацията по чл. 97а от ЗДДС

Чести погрешни очаквания и грешни предположения

Една от основните причини за проблеми при регистрация по чл. 97а от ЗДДС е, че този режим често се тълкува неправилно. В практиката на Национална агенция за приходите редица нарушения произтичат не от умишлено неспазване, а от грешни очаквания относно правата и ефекта от регистрацията.

По-долу са най-често срещаните заблуди, които е важно да бъдат изяснени още в началото.

1. Регистрацията по чл. 97а НЕ е пълна ДДС регистрация

Чл. 97а създава ограничен ДДС режим.
Той не приравнява лицето на стандартно регистрираните по ДДС лица по чл. 96.

На практика това означава, че:

  • регистрацията е функционална и целева;

  • обхватът ѝ е ограничен до конкретни трансгранични услуги;

  • не се прилагат всички права и задължения на пълната ДДС регистрация.

2. Няма право на данъчен кредит

Едно от най-честите погрешни очаквания е, че след регистрация по чл. 97а може да се ползва данъчен кредит.

Това не е възможно.

Лицата, регистрирани по чл. 97а:

  • нямат право да приспадат ДДС по получени фактури;

  • не могат да възстановяват ДДС;

  • не могат да компенсират начислен данък с данъчен кредит.

Начисленият по механизма на обратно начисляване ДДС е разход, а не неутрална величина.

3. Не се начислява ДДС към български клиенти

Регистрацията по чл. 97а не променя режима на облагане при доставки към клиенти в България.

Това означава, че:

  • към български клиенти не се начислява ДДС;

  • фактурите се издават без ДДС;

  • не се променя ценовата политика спрямо вътрешния пазар.

Тази разлика е съществена и често води до объркване при комуникация с клиенти.

4. Регистрацията не отменя бъдеща пълна ДДС регистрация

Друга честа заблуда е, че регистрацията по чл. 97а „замества“ регистрацията по чл. 96.

В действителност:

  • ако бъде достигнат прагът за задължителна регистрация по чл. 96, лицето подлежи на нова регистрация;

  • чл. 97а не освобождава от това задължение;

  • двата режима съществуват паралелно, но с различна логика.

5. Регистрацията не е временна по подразбиране

Много лица смятат, че след като спрат да използват услуги от ЕС, регистрацията автоматично отпада.

Това не е така.

Регистрацията по чл. 97а:

  • остава активна, докато не бъде прекратена по установения ред;

  • поражда задължения дори при липса на дейност;

  • изисква изрично действие за дерегистрация.

6. След 2026 г. грешните очаквания стават по-скъпи

След въвеждането на еврото, последиците от неправилно разбиране на чл. 97а се усложняват допълнително:

  • корекциите се извършват в евро;

  • грешки със задна дата са по-трудни за проследяване;

  • административната тежест нараства.

Затова е критично важно регистрацията по чл. 97а да се разглежда не формално, а като активен данъчен режим с ясни ограничения.

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ: Чл. 97а от ЗДДС след въвеждането на еврото (2026)

1) Кога възниква задължение за регистрация по чл. 97а?
Задължението възниква, когато като нерегистрирано по ДДС лице получавате услуги от доставчик от ЕС, за които данъкът е изискуем от получателя, или предоставяте услуги на данъчно задължено лице в ЕС (B2B) с място на изпълнение извън България.

2) Ако пуснете реклама в Google/Meta (Facebook/Instagram), чл. 97а приложим ли е?
Да. Това е типичен практически сценарий, при който се получава услуга от доставчик, установен в ЕС, и може да възникне задължение за регистрация по чл. 97а, независимо от размера на разхода.

3) Има ли праг (оборот), под който не се регистрирате по чл. 97а?
Не. Чл. 97а не е „прагова“ регистрация като чл. 96. Основанието е видът и мястото на услугата, а не оборотът.

4) След регистрация по чл. 97а имате ли право на данъчен кредит?
Не. НАП изрично посочва, че правото на данъчен кредит не е налице за лица, регистрирани на основание чл. 97а.

5) Трябва ли да начислявате ДДС на клиенти в България, ако сте по чл. 97а?
Обичайно не. Регистрацията по чл. 97а е ограничен режим и не Ви „превръща“ в стандартно ДДС-регистрирано лице по чл. 96 за всички доставки (логиката е контрол върху трансграничните услуги).

6) Какви задължения имате всеки месец след регистрацията?
Подавате справка-декларация по ЗДДС и съответните отчетни регистри в законовите срокове. Процедурата и подаването се администрират през електронните услуги на НАП.

7) Кога се подава VIES декларация?
VIES е релевантна при определени сделки/услуги в ЕС (най-често при предоставяне на B2B услуги към данъчно задължени лица в ЕС). Практически: не я третирайте като „автоматична“ всеки месец — подава се при наличие на основание.

8) Какво се променя от 1 януари 2026 г. с въвеждането на еврото?
За данъчни/осигурителни процеси НАП публикува специални разяснения за деклариране и плащане след 01.01.2026 г., включително превалутиране на налични задължения и суми в системите. Практическият ефект за чл. 97а е, че отчитането и корекциите се управляват в условията на евро и точните превалутирания стават още по-важни.

9) Ако имате пропуск/закъснение, какъв е основният риск?
Рискът е НАП да установи задължението при проверка, което обичайно води до административни последици (санкции/корекции/лихви според конкретиката). При среда на евро-отчитане корекциите на минали периоди стават по-тежки като организация.